Легенда за Чипровец
ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I.
Привечер.
Слънцето смъртно ранено
се просва зад синия хълм.
В кървави пламъци лумват върхарите.
Чипровец тръпне,
посипан от страшен и призивен звън.
Започва проверка на вярата.
Снишават се къщите,
тракат резета
и майките свеждат с тревога очи.
Господ е слязъл от кръста по кървава риза.
Като безумен по тесните стихнали улички
бързо от порта на порта върви,
бързо след него мъжете безшумно излизат.
Първите в Чипровец –
майстори първи,
първи по ум и сърце,
с тъмни души, натежали от дълга обида,
стъпват в Господните стъпки
с попукани едри нозе.
Пазви разтваря нощта и ги скрива.
Вятър избухва – и глухо, и страшно
започва да стене гората,
а в нея мъжете събарят вековни дървета,
брадви размахват,
коват, а очите им режат свирепи и зли тъмнината.
Кръст се изправя,
внушителен кръст към небето.
Петък е.
Господ отново е разпнат –
без гвоздей на дясната само ръка,
стиснала майсторски чук с дързостта на стихия.
Восъчнобледият сърп на луната изтръпва,
обхванат от ярост и страх.
Спи Мохамед.
И не чува горещия плач на мюфтиите.
II.
Чипровец.
Стара и немощна броди сама Богородица,
по портите хлопа
и влиза във черните стихнали хижи.
Жените не плачат,
заключили мъжкото семе в утробите,
целуват ръката ú,
а скришом проклинат Всевишния.
Изваждат от прашните скринове
прежда, за дарове скътана,
и вплитат в килими съдбата си бавно и страшно.
Пити замесват,
че морни мъжете от кървав гурбет ще се върнат,
сам Господ на всеки за вярност ще плаща.
Божи жълтици ще слагат по сватби невестите,
под було сами,
без жених ще пристъпят.
И когато гората се люшка –
от Божия плод ще зачеват,
килими ще правят,
ще раждат отново мъже,
мъжете отново ще ги разпъват…
Чипровец.
От черните стихнали хижи
излиза сама Богородица.
Немощна и стара,
след своята рожба поема.
Излизат след нея от стана жените
и жадно за Бога се молят.
Тънички майчини свещи в сърцето им светят…
III.
Плачат камбаните.
Буря от кървави звуци събаря конашките порти.
Страх се промъква под витите пъстри чалми.
Спи Мохамед.
И не чува страхотния гибелен грохот.
А люшка се гибелно тронът,
граден с векове и сълзи.
Тръпне конакът.
Кръст до небето се вдига.
И скрива горещия лик на запален през лятото ден.
Плахо извезва връз синята бездна
лунния сърп и звездица
влюбена млада туркиня.
Страшно замахва Христос,
на ярост вековна във плен –
и страшно отеква в зловещата вечер
плачът на ранена читашка богиня.
Огнени късове с гръм се откъсват
от твърдата плът на луната –
пламват сиротните къщи –
и Чипровиц свети –
празнична светла обител.
Пламва небесният купол
на страшен пожар в светлината.
Тръпнат поганците,
не виждали Божи храм на открито.
IV.
Призори.
Слънцето – светло отроче –
прохожда над синия хълм.
В кървави пламъци лумват върхарите.
Животът се връща полека,
без грохот и шум.
Полека зарастват след бурята раните.
Дните изтичат с предишната дълга агония.
Жените се връщат при стана.
Мъжете –
след ралото хромат в браздите.
Робство е.
Но тиранинът не е спокоен.
И страх го обзема,
когато след вятър се люшнат горите.
V.
Чипровец.
Триста години
от страшното верско кръщение.
Някои помнят – с белязана огнена памет:
мъжете –
в юмрука си стиснали времето,
жените –
мъжката слава в килими извая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
