6.08.2008 г., 17:28

Легенда за Калиакра

3.9K 0 37

40 девойки коси сплели

и полетели в бездната под тях.

Водата нежно, с ласка ги поела

и скрила ги от петвековен враг.

 

 

И днес, когато на скалите се изправиш

зареял поглед в синьото море,

лазурно, чисто и усмихнато сияят

лицата на злочестите моми.

 

 

Те свойта вяра не потъпкали, избрали

смъртта пред участта да ходят с фередже,

урок по чест на всички нас са дали,

потъвайки във бурното море.

 

 

И днес вълните приказки разказват

за смелостта на тези дъщери,

които верни на България останали

и не продали своите души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Просълзи ме,поздрави! Една е България и вярата свята! Поклон!
  • Това стихотворение го четох и преди.
    Сега се връщам, сещайки се за него от снимките в Калиакра.
  • "които верни на България останали

    и не продали своите души"

    Хубав стих, патриотке!
  • "и не продали своите души."
    Легендата-истина,която трябва да предадем на децата,
    внуците и правнуците,за да съхраним чувството за
    чест в душите им.
    "Урок по чест",предаден чрез вълнуващ стих!
    Поздравления,Ани!Сърдечно!
  • !!!
    Потръпнах!!!Чудесен стих!!!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...