7.12.2025 г., 21:23

Легенда за кокичетата

134 0 0

Живяла някога девойка,

с очи –лазур, коса – ръкойка.

Смъртта отнесла майка ѝ отколе,

баща ѝ дълго ходил като болен.

Цветина – гълъбица бяла,

на тейко си дома въртяла.

В една красива, топла юнска вечер,

баща ѝ тръгнал някъде далече.

Поспрял пред портата конете

и тихо рекъл: "Слушай, Цвете,

в града дошъл е панаирът вчера,

ще ида, та жена дано намеря.

На теб да бъде майка втора,

да шета из дома, по двора.

И аз за топла дума съм петимен,

отивам, дъще, ти благослови ме"

И чака го, Цветина, чака,

три дни, от утрото, до мрака...

А утрото четвърто вест, донесе,

баща ѝ стяга сватба за наесен.

Дойде, септември и отмина,

направи зимнина Цветина.

Почисти къща, дворчето премете,

нахрани бързо, напои конете,

запрегна ги баща ѝ. Бърза,

пискюли алени им върза

и пак пое по прашен път, далечен,

невестата си да довежда вече.

За сватбата каквото помня,

разказвам. Уж бе мила, скромна,

невестата... Децата си доведе...

А за Цветина – весел ден... последен.

И стана дрипава слугиня,

по-зле от кучето помина,

обора нощем с кравите делеше,

преглъщаше плача си безутешен.

Дойде така и зима ледна,

сирачето едва погледна

и злобно някак змийски ѝ изсъска,

невестата: Зимъска, не зимъска,

върви си, Цвето, че в дома ни,

аз и баща ти сме стопани.

В бохчичка малка дрипите си скъта,

погледна към баща си отсред пътя,

за милост Господа помоли,

вървя без път... В полета голи...

Измръзнала и гладна смърт прегърна,

сълзите ѝ в кокичета превърна,

сам Бог... Та да разцъфват всяка пролет,

за нищи и сираци да се молят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...