1.12.2010 г., 13:30

Легенда за майстор Манол

7.2K 0 33

Легенда за майстор Манол

 

     Народната памет е съхранила легендата за майстор Манол,

изградил джамията „Султан Селим” в град Одрин.

Тя била прекрасна и за да не съгради друго творение,

което да я надмине по красота, султанът наредил да затворят Манол в най – високото минаре на джамията, но стремежът му към свобода бил толкова силен, че майсторът успял да си направи крила, с които полетял…

 

Кротна майсторът реката –

чак бреговете й събра

с моста сводест

между слънце и луна.

А щом слава му изгря,

султанът тозчас нареди

баш джамия да гради.

Горд, захвана се Манол,

че не траеха ръцете,

че не траеше душата

пред зова на красотата!

Малко време поизмина

и „Султан Селим” джамия

грейна – съща гиздосия!

Минаретата омайни

криеха се в небесата -

близо до Всевишни тайни…

Но уплаши се султанът

от Маноловата дарба,

от искрите на очите,

от летежа на душата.

В минарето най – високо

скоро майстора затвори,

че със горд орел

тъй бе учен да се бори.

Но умът и миг не спеше –

ден и нощ в огън гореше

и една сияйна утрин

от върха на минарето,

по – Човек от все човеци,

но с крила могъщи,

майсторът един – Манол,

въздигна се към небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки, благодаря и за отзива, относно "Легенда за майстор Манол"!
  • Красота!Българска,неподправена!Адмирации за стиха и идеята за възхвала на българския дух!
  • Благодаря за отзива, Ангел!
  • Прекрасна легенда!
    Поздравявам те и за майсторския изказ и за това, че с творчеството си помагаш да съхраним Българщината в себе си!
    Благодаря!
  • Благодаря, Владимир!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...