1 дек. 2010 г., 13:30

Легенда за майстор Манол

7.2K 0 33

Легенда за майстор Манол

 

     Народната памет е съхранила легендата за майстор Манол,

изградил джамията „Султан Селим” в град Одрин.

Тя била прекрасна и за да не съгради друго творение,

което да я надмине по красота, султанът наредил да затворят Манол в най – високото минаре на джамията, но стремежът му към свобода бил толкова силен, че майсторът успял да си направи крила, с които полетял…

 

Кротна майсторът реката –

чак бреговете й събра

с моста сводест

между слънце и луна.

А щом слава му изгря,

султанът тозчас нареди

баш джамия да гради.

Горд, захвана се Манол,

че не траеха ръцете,

че не траеше душата

пред зова на красотата!

Малко време поизмина

и „Султан Селим” джамия

грейна – съща гиздосия!

Минаретата омайни

криеха се в небесата -

близо до Всевишни тайни…

Но уплаши се султанът

от Маноловата дарба,

от искрите на очите,

от летежа на душата.

В минарето най – високо

скоро майстора затвори,

че със горд орел

тъй бе учен да се бори.

Но умът и миг не спеше –

ден и нощ в огън гореше

и една сияйна утрин

от върха на минарето,

по – Човек от все човеци,

но с крила могъщи,

майсторът един – Манол,

въздигна се към небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лъки, благодаря и за отзива, относно "Легенда за майстор Манол"!
  • Красота!Българска,неподправена!Адмирации за стиха и идеята за възхвала на българския дух!
  • Благодаря за отзива, Ангел!
  • Прекрасна легенда!
    Поздравявам те и за майсторския изказ и за това, че с творчеството си помагаш да съхраним Българщината в себе си!
    Благодаря!
  • Благодаря, Владимир!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...