Легенда за Пиринския змей
Сгушено в прегръдките на планината,
в самотното подножие на връх Орляк,
след крехко слънце, нейде в тишината,
селцето Пирин, скрило се във злак,
разказва ни за времето мистично,
за приказни легенди, за света,
за простичката селска идиличност
събирало в душите мъдростта.
Живяла в селото мома засмяна,
най-личната, най-оправна била,
работна... и за майце си отмяна,
растяла Стана, с поглед на сърна.
Лудеели момците вси по нея,
молитви тайни шепнели в съня,
тяхна севда да е, те копнеели,
в косите ù алтъни да плетат.
Изгаряли по нея много люде,
но друга орис имала си тя,
горянин змей да я поиска лудо
и взломно да открадне радостта.
Издебнал я веднъж във късна доба,
прегърнал я... и литнал на мига,
към оня връх Орляк, докосващ Бога
към своя дом, във Горната земя.
Невеста я направил най-любима,
дворец голям със обич съградил,
обличал я със везана коприна,
несметни дарове ù подарил.
Но в ден един, над змейова градина,
друг змей от нейде долетял,
във битка смъртна нашият загинал,
оставил Стана трудна и в печал.
Родила тя от него свидна рожба,
полу-човек, със змейови крила,
с неземна сила, с божия заложба,
от връх Орляк да праща светлина.
И днес легендата е много жива,
че нейде над селòто змеят бди
с очите, черни облаци разбива
и пази хората от зли беди.
26.04.2014 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
