Легенда за реката
Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада,
а дяволът злорадства отстрани,
вселените към дъното пропадат,
червеното изстива... и горчи...
Тогава насред празното - Оттатък,
ще стигнат и до призрачно море,
ще мами път навътре, ала в пясък,
мечтите ще потъват, после - Те...
И гарванът, сонатата – кресливо,
отново ще заграчи. В блуден стих,
сълзите на луната ще се скриват,
а слънце там - така и не блести.
А вятърът - ще стене безутешно,
сред грохота на яростни вълни,
защо допускаш, Господи, човекът,
тъй често да е крехък - и греши?
И някак си от нищото – полека,
в тях, болката очите навлажни,
река потече – ширна се и ето...
Помръднаха душиците... Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
