ivanleko91 (Ангел Колев)
196 10419
7.06.2012 г., 14:07 ч.

Легенда за реката 

  Поезия » Философска
1645 0 19

Душите им – събраха ги за клада,

кресливо някой стряскаше: Пали!

Горките, не разбираха, че страдат

и огънят, щом - с пурпурен език,

 

погълне ги, с неистова наслада,

а дяволът злорадства отстрани,

вселените към дъното пропадат,

червеното изстива... и горчи...

 

Тогава насред празното - Оттатък,

ще стигнат и до призрачно море,

ще мами път навътре, ала в пясък,

мечтите ще потъват, после - Те...

 

И гарванът, сонатата – кресливо,

отново ще заграчи. В блуден стих,

сълзите на луната ще се скриват,  

а слънце там - така и не блести.  

 

А вятърът - ще стене безутешно,

сред грохота на яростни вълни,

защо допускаш, Господи, човекът,

тъй често да е крехък - и греши?

 

И някак си от нищото – полека,

в тях, болката очите навлажни,

река потече – ширна се и ето...

Помръднаха душиците... Амин!

 

© Ангел Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??