Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада,
а дяволът злорадства отстрани,
вселените към дъното пропадат,
червеното изстива... и горчи...
Тогава насред празното - Оттатък,
ще стигнат и до призрачно море,
ще мами път навътре, ала в пясък,
мечтите ще потъват, после - Те... ...