Ти си минал оттук преди време
и пътечка дори си направил –
с твои стъпки, не много големи,
две следи си оставил.
И си мисля: дали да потегля
през опасни и стръмни места –
като теб да бележа пътека
пряко болка и страх?
Или сигурно, тихо да тръгна
по готовите твои следи –
да прегазвам покълнали тръни
и отровни треви?
Нека друг подир мен да поеме
и да види в почуда светът
как пътечката твоя след време
става истински път.
© Елица Ангелова Всички права запазени