Ти си минал оттук преди време
и пътечка дори си направил –
с твои стъпки, не много големи,
две следи си оставил.
И си мисля: дали да потегля
през опасни и стръмни места –
като теб да бележа пътека
пряко болка и страх?
Или сигурно, тихо да тръгна
по готовите твои следи –
да прегазвам покълнали тръни
и отровни треви?
Нека друг подир мен да поеме
и да види в почуда светът
как пътечката твоя след време
става истински път.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
