16.04.2009 г., 19:33

Легло от бели рози

1.7K 0 0

Скачам във легло от бели рози,
облечена във снежно - бяла риза.
Бас държа, че ти ще бъдеш онзи,
пред когото ще съм самодива.

 

Взимам въздух от ароматните листа.
Като листенцата животът ми се скъса.
Заспивам и отивам в скритите места.
Там, където не съм една и съща.

 

Пея с розите.
Накъсвам ги и ги галя с длан.
Те трепкат между пръстите.
Сякаш свирят върху арфен блян.

 

Те рисуват моята съдба.
Те ти подаряват истина с усмивка.
Легло от рози ще си постела
и ще се сгуша в топлата завивка.

 

В легло от бели рози ще скачам като дете.
С ароматни рози ще намажа своята душа.
Ще успокоя свойто уморено и мъничко сърце
и ще отпия жадно пак от живата вода.

 

Ще запаля свещички и клечки.
Ще разгоря онзи огън.
Онзи огън нечовешки,
който правеше ме силна.

 

Легло от рози ще си подаря.
Ще се пречистя от всичко лошо.
Бяла роза ще ти донеса,
за да разбереш, че всичко твое струва много.

 

Бели спомени ще ти покажа.
Да видиш, че ни очаква нещо наистина добро.
след това ще дойда да ти кажа,
че един такъв бял миг убива всяко зло.

 

Спокойствието за мен е истински значимо.
Много рядко ще успееш да го създадеш.
Легло от бели рози ми е най-любимо.
Само в този миг сам - себе си ще видиш и съзреш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...