Лека нощ
Пред бездната на апокалиптичните си
сънища,
в смълчаните полета на астрала,
разравям кладата на думите.
Нощта се киска полудяла.
Изтерзани от скудоумие,
случайни фрази се преплитат.
Изтръгнати слова от вятъра,
бездомно из пустинята се скитат.
И разцъфтяват само тръните,
и шипове забиват в мен.
Очаквам следващото пълнолуние.
Отровена,но не съвсем.
сънища,
в смълчаните полета на астрала,
разравям кладата на думите.
Нощта се киска полудяла.
Изтерзани от скудоумие,
случайни фрази се преплитат.
Изтръгнати слова от вятъра,
бездомно из пустинята се скитат.
И разцъфтяват само тръните,
и шипове забиват в мен.
Очаквам следващото пълнолуние.
Отровена,но не съвсем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
