Пред бездната на апокалиптичните си
сънища,
в смълчаните полета на астрала,
разравям кладата на думите.
Нощта се киска полудяла.
Изтерзани от скудоумие,
случайни фрази се преплитат.
Изтръгнати слова от вятъра,
бездомно из пустинята се скитат.
И разцъфтяват само тръните,
и шипове забиват в мен.
Очаквам следващото пълнолуние. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up