Ето, пак съм тук.
Пак назад се върнах.
Тихо е, не чувам нито звук,
не успях дори и да те зърна.
Няма те вече,
стрелките са спряли.
Сега си толкова далече,
да ме забравиш успя ли?
Всеки ден си в мислите,
всяка вечер те сънувам.
Все се будя в нощите,
че съм добре се преструвам.
Но не съм добре,
не успях да се оправя,
каквото и да правя,
не мога да те забравя.
Уморих се.
Признавам си.
Лека нощ, любов.
Да те сънувам обещавам си.
© Ивета Врескова Всички права запазени