Ето, пак съм тук.
Пак назад се върнах.
Тихо е, не чувам нито звук,
не успях дори и да те зърна.
Няма те вече,
стрелките са спряли.
Сега си толкова далече,
да ме забравиш успя ли?
Всеки ден си в мислите,
всяка вечер те сънувам.
Все се будя в нощите,
че съм добре се преструвам.
Но не съм добре,
не успях да се оправя,
каквото и да правя,
не мога да те забравя.
Уморих се.
Признавам си.
Лека нощ, любов.
Да те сънувам обещавам си.
© Ивета Врескова All rights reserved.
БРАВО!! Заглавието много ми хареса!!Пожелавам ти да не страдаш, да си добре!!Любовта винаги побеждава!!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
