Лека нощ, Слънчо
Лека нощ, Слънчо, лека нощ...
Аз знам, че няма да ме сънуваш.
Легни си удобно и спи като в кош,
не искам за мен да тъгуваш.
Пораснах, Слънчо, голяма съм вече,
мога да заспивам сама.
Някога бях малко, смешно човече,
а вече съм млада жена.
Спи, слънчо, сънувай гората,
сънувай широки поля,
спокойствие, радост и на друга ръката,
държаща те в златни жита.
А утрото нека дойде щастливо,
нека не помня името ти,
думите и лицето ти мило,
и ти мойто недей го помни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени
