23.07.2019 г., 7:56

Лекомислено

2.5K 3 9

Нямах рокли... и скъпи обувки,

но пък имах красиви крака,

и със ловки, въздушни целувки

почнах много опасна игра:

 

Бях в обятия първо с дизайнер,

разхождах със него палта,

бях Лице и започнах без тайни

да обичам - събличам тела!

 

Но със модата бързо приключих,

минах пак на летален режим,

но вече носех - обувки на Гучи,

а лицето ми беше със грим.

 

И някак бързо - поведох хорото,

заредиха се маски с пари!

Нямах скрупули с никой, защото,

Бог със мен - това позволи!

 

Аз заставах под всеки прожектор,

покрай виден идиот или шут!

В грижи пъхах по някой директор,

а понякога в тежък банкрут!

 

Сред океан от богатства и слава

плувах със стил - Бътерфлай!

С кой да бъда - сама си решавах,

маратонът ми нямаше край!

 

Но веднъж, позакъсах с краката,

хванах лоши мазоли по тях...

и Бог реши да остана без стряха,

а от плуване май... окуцях!

 

И днес със скъпи и модни обувки,

и със рани по мойте крака,

няма кой да ми прати целувки -

нося слава на Лека жена!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Юли 2019 г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елка! За жалост най-древната професия процъфтява и се трансформира в най-различни форми. Поздрави!
  • Стихът е хубав! Жалко за такива принцеси! Но всичко си има цена! Успех, Юри!
  • Благодаря ти, Хари!
  • Успех! Много силно и даващо за размисъл стихотворение!
  • Благодаря ти, Мария! Пишеш прекрасни творби!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...