23.07.2019 г., 7:56

Лекомислено

2.5K 3 9

Нямах рокли... и скъпи обувки,

но пък имах красиви крака,

и със ловки, въздушни целувки

почнах много опасна игра:

 

Бях в обятия първо с дизайнер,

разхождах със него палта,

бях Лице и започнах без тайни

да обичам - събличам тела!

 

Но със модата бързо приключих,

минах пак на летален режим,

но вече носех - обувки на Гучи,

а лицето ми беше със грим.

 

И някак бързо - поведох хорото,

заредиха се маски с пари!

Нямах скрупули с никой, защото,

Бог със мен - това позволи!

 

Аз заставах под всеки прожектор,

покрай виден идиот или шут!

В грижи пъхах по някой директор,

а понякога в тежък банкрут!

 

Сред океан от богатства и слава

плувах със стил - Бътерфлай!

С кой да бъда - сама си решавах,

маратонът ми нямаше край!

 

Но веднъж, позакъсах с краката,

хванах лоши мазоли по тях...

и Бог реши да остана без стряха,

а от плуване май... окуцях!

 

И днес със скъпи и модни обувки,

и със рани по мойте крака,

няма кой да ми прати целувки -

нося слава на Лека жена!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Юли 2019 г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Елка! За жалост най-древната професия процъфтява и се трансформира в най-различни форми. Поздрави!
  • Стихът е хубав! Жалко за такива принцеси! Но всичко си има цена! Успех, Юри!
  • Благодаря ти, Хари!
  • Успех! Много силно и даващо за размисъл стихотворение!
  • Благодаря ти, Мария! Пишеш прекрасни творби!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...