Jul 23, 2019, 7:56 AM

Лекомислено

  Poetry » Other
2.5K 3 9

Нямах рокли... и скъпи обувки,

но пък имах красиви крака,

и със ловки, въздушни целувки

почнах много опасна игра:

 

Бях в обятия първо с дизайнер,

разхождах със него палта,

бях Лице и започнах без тайни

да обичам - събличам тела!

 

Но със модата бързо приключих,

минах пак на летален режим,

но вече носех - обувки на Гучи,

а лицето ми беше със грим.

 

И някак бързо - поведох хорото,

заредиха се маски с пари!

Нямах скрупули с никой, защото,

Бог със мен - това позволи!

 

Аз заставах под всеки прожектор,

покрай виден идиот или шут!

В грижи пъхах по някой директор,

а понякога в тежък банкрут!

 

Сред океан от богатства и слава

плувах със стил - Бътерфлай!

С кой да бъда - сама си решавах,

маратонът ми нямаше край!

 

Но веднъж, позакъсах с краката,

хванах лоши мазоли по тях...

и Бог реши да остана без стряха,

а от плуване май... окуцях!

 

И днес със скъпи и модни обувки,

и със рани по мойте крака,

няма кой да ми прати целувки -

нося слава на Лека жена!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Юли 2019 г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Елка! За жалост най-древната професия процъфтява и се трансформира в най-различни форми. Поздрави!
  • Стихът е хубав! Жалко за такива принцеси! Но всичко си има цена! Успех, Юри!
  • Благодаря ти, Хари!
  • Успех! Много силно и даващо за размисъл стихотворение!
  • Благодаря ти, Мария! Пишеш прекрасни творби!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...