Въпрос ли е въпросът?...

в безмълвна тишина...?

Аз падам -

конфетно пръснат

на атоми стаени в празнота.

Очите ми чертаят орбити -

Ван Гогови слънца.

Носът ми пише сетните си мисли

диагонално по стъкло на влак,

догонил капка от случаен дъжд...

след 451 по Фаренхайт.

...И хоризонтът е подводница -

"Минерва"

в перископичната дълбочина.

...Аз падам

в безпомощността на отговорите...

в безсмислието на реда...

в небитието на рождението.

Виделина! -

поредната илюзия след залеза...

0, 9999999999..., но никога 1.

И свободата - да свалиш корсет,

за да наденеш друг!...

Безкрайно разминаване

на влюбени очи

на гари полудели от мълчание.

...Аз падам - пръска сперма

от собственото си признание...

Христос - свален от кръста...

лишен от наказание...

Вселената е само ехо

от неродени същества...

и бъдеще превърнато

в Страдание!