Лекуване на думите
ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ
През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие.
И дълго – притаена под дъжда,
притиснала в стъклото хладно пръсти,
рисувам хора, лумнали в оранж
от светлинките в калните му пръски,
събирам всички бликнали искри,
за миг които грейват мимолетни,
и думите ми стават по-добри,
по-нежни и любовни, по-кокетни.
Когато грейне слънцето отвън,
копнея с някого да поговоря.
Не ме буди след стогодишен сън,
преди да дойде животворна пролет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
