Лекуване на думите

Jun 17, 2021, 10:52 AM

Poetry » Phylosophy

348 2 2

ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ

През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие.
И дълго – притаена под дъжда,
притиснала в стъклото хладно пръсти,
рисувам хора, лумнали в оранж
от светлинките в калните му пръски,
събирам всички бликнали искри,
за миг които грейват мимолетни,
и думите ми стават по-добри,
по-нежни и любовни, по-кокетни.
Когато грейне слънцето отвън,
копнея с някого да поговоря.
Не ме буди след стогодишен сън,
преди да дойде животворна пролет.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2021-06-17T12:15:15+03:00

Как прекрасно си вплела природата в стиха, очакваната пролет събужда живота!
zelenaradost (Милена Френкева)

2021-06-17T11:31:48+03:00

Красиво и щастливо пролетно събуждане сред думите