17 июн. 2021 г., 10:52

Лекуване на думите 

  Поэзия » Философская
350 2 2

ЛЕКУВАНЕ НА ДУМИТЕ

През зимата небето е затвор
за често премълчаваните думи.
Напролет лисва като из ведро
трънливото преглъщано безумие.
И дълго – притаена под дъжда,
притиснала в стъклото хладно пръсти,
рисувам хора, лумнали в оранж
от светлинките в калните му пръски,
събирам всички бликнали искри,
за миг които грейват мимолетни,
и думите ми стават по-добри,
по-нежни и любовни, по-кокетни.
Когато грейне слънцето отвън,
копнея с някого да поговоря.
Не ме буди след стогодишен сън,
преди да дойде животворна пролет.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??