На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!

Живее той във твоят поглед
и носи твоите черти,
макар това на прима виста
дори съвсем да не личи.

Аз виждам неговите зъби.
И чувам неговият вой –
от белите брези край Въча,
до фарът чак на Ахелой!

Трепери сякаш Хоризонта!
И цялото небе кънти,
когато леопарда тича!
И скача тежко на пети!

Събуждам се тогава мокър.
И мигам – като светофар,
додето ме боли главата…
И ставам аз на леопард!