На чувствата през булеварда
от светофар до светофар,
със тебе крачи под звездите
един страхотен леопард!
Живее той във твоят поглед
и носи твоите черти,
макар това на прима виста
дори съвсем да не личи.
Аз виждам неговите зъби.
И чувам неговият вой –
от белите брези край Въча,
до фарът чак на Ахелой!
Трепери сякаш Хоризонта!
И цялото небе кънти,
когато леопарда тича!
И скача тежко на пети!
Събуждам се тогава мокър.
И мигам – като светофар,
додето ме боли главата…
И ставам аз на леопард!
© Георги Ревов All rights reserved.