Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години,
тъгата си отиваше без шум.
Когато ме наричаше „любими“,
събирах щастието ни в албум.
И дланите гадаят, че те искам.
Сърцето те обича без предел.
Отново се налага да почистя
небето. И да стана див орел.
Целунах те. И няма да те пусна.
Ще бъдеш пленницата на нощта.
Предадох ти наука и изкуство,
и после с чувствата ти отлетях.
© Димитър Драганов Всички права запазени