19.01.2018 г., 10:23 ч.

Летежи 

  Поезия » Любовна
4.9 (7)
553 1 9
Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.
Когато пренаписахме години,
тъгата си отиваше без шум.
Когато ме наричаше „любими“,
събирах щастието ни в албум.
И дланите гадаят, че те искам.
Сърцето те обича без предел.
Отново се налага да почистя
небето. И да стана див орел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...
  • Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
  • Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...

Още произведения »