thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
Jan 19, 2018, 10:23 AM

Летежи

  Poetry » Love
647 1 9

Целунах те. И няма да те пусна.
От устните подпалих светлина.
Предадох ти наука и изкуство,
чрез огънче в трепереща ръка.

Когато пренаписахме години,
тъгата си отиваше без шум.
Когато ме наричаше „любими“,
събирах щастието ни в албум.

И дланите гадаят, че те искам.
Сърцето те обича без предел.
Отново се налага да почистя
небето. И да стана див орел.

Целунах те. И няма да те пусна.
Ще бъдеш пленницата на нощта.
Предадох ти наука и изкуство,
и после с чувствата ти отлетях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0