Небето ме погледна -
реши да ме разсмее.
Едно стъпалце слезна
единствено за мене.
На пръсти се надигнах,
с усмивка във сърцето,
парченце си откъснах
за синьото в морето.
Високото - за полет,
за мисълта - дълбоко.
Ези-тура и скоро
на есента в окото.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Бъди!