Като летен дъжд
пристигна изведнъж.
Любовна буря се изви,
превзе душата ми,
сърцето клето...
И ето, слънце пак изгря
и моята душа
със твоята се сля!
Ти, слънце мое,
продължаваш да ме грееш
и нежно да се смееш,
любовна песен
да ми пееш!
Облъчваш моята снага
със мъжка топлина,
със топла длан ме галиш
и буен огън в мене палиш...
© Снежана Терзиева Всички права запазени