Летен дъжд...
Летен дъжд...
От много дни не бе валяло,
но духна вятър, притъмня:
изви, премина лятна хала
и дъжд внезапен се изля...
В небето мълнии трещяха,
присветваше небесна жар,
обезумели се въртяха
и птици както при пожар...
А после те се изпокриха...
За малко вятърът замря...
И стана тихо... Тихо,
когато Слънце пак изгря...
... С последните си капки бавно
в листата се укри дъжда,
но той (известно е отдавна)
си има с вятърът вражда:
и клоните се разлюляха
от порив духнал изведнъж,
и капчици се разпиляха
от сребърен брокат на дъжд...
Косто Качев,
20.08.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
