Aug 20, 2014, 11:14 AM

Летен дъжд...

717 1 2

 

Летен дъжд...

 

От много дни не бе валяло,

но духна вятър, притъмня:

изви, премина лятна хала

и дъжд внезапен се изля...

 

В небето мълнии трещяха,

присветваше небесна жар,

обезумели се въртяха

и птици както при пожар...

 

А после те се изпокриха...

За малко вятърът замря...

И стана тихо... Тихо,

когато Слънце пак изгря...

 

... С последните си капки бавно

в листата се укри дъжда,

но той (известно е отдавна)

си има с вятърът вражда:

 

и клоните се разлюляха

от порив духнал изведнъж,

и капчици се разпиляха

от сребърен брокат на дъжд...

 

Косто Качев,

20.08.2014.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...