Летен дъжд
ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите.
В една минута юли се стопи,
захлупи под лъжичка мед квартала.
Попи – подир примрелите липи,
дъха на чай възглавката ми бяла.
Бе лесно да сънувам дълго в цвят
подир ръмежа на дъждеца ситен.
След тази нощ дали си по-богат?
Дали за мене беше ненаситен?
Ще ме събуди рано сутринта,
брезичката, която тихо хлипа.
Ни сенчица, ни спомен от дъжда –
разпявал до зори улука дрипав.
Дъхти на прясно мляко и озон,
небето е изплакнато до синьо.
Блестящият пред мене хоризонт
е сякаш къс от детската невинност.
И въздухът е пълен с аромат –
за който нямам даже точни думи.
Сега да кажем сбогом на дъжда,
прощаващ греховете помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
