Летен дъжд
ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите.
В една минута юли се стопи,
захлупи под лъжичка мед квартала.
Попи – подир примрелите липи,
дъха на чай възглавката ми бяла.
Бе лесно да сънувам дълго в цвят
подир ръмежа на дъждеца ситен.
След тази нощ дали си по-богат?
Дали за мене беше ненаситен?
Ще ме събуди рано сутринта,
брезичката, която тихо хлипа.
Ни сенчица, ни спомен от дъжда –
разпявал до зори улука дрипав.
Дъхти на прясно мляко и озон,
небето е изплакнато до синьо.
Блестящият пред мене хоризонт
е сякаш къс от детската невинност.
И въздухът е пълен с аромат –
за който нямам даже точни думи.
Сега да кажем сбогом на дъжда,
прощаващ греховете помежду ни.
© Валентина Йотова All rights reserved.
