25.01.2025 г., 19:45

Летене

568 9 11

Ще те науча да летиш

красиво като звездопада.

Ела, не бой се, с мен тръгни,

ако душата ти е млада.

 

Ще те науча да летиш

и в ярки дни, и в нощни сенки.

Криле ли нямаш?! И какво?!

Мечтите щом са полетели.

 

Ще те науча да летиш,

към себе си да се завръщаш.

Подай ръка и с мен тръгни,

тъга в усмивки преобръщам.

 

Ще те науча да летиш,

в небето знак ще начертая.

Тръгни, ако се довериш,

душевен празник да изваем.

 

И заедно да полетим

към хоризонта на безкрая.

На бурите да устоим,

взаимно в обич да мечтаем.

Ромашка, 17.01.2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скъпи приятели, по стечение на обстоятелствата рядко влизам в сайта. Моля да бъда извинена, че чак сега поднасям искрените си благодарности към всички ви! Бъдете здрави и вдъхновени!
    Сърдечно благодаря, Скити!
    Сърдечно благодаря, Тони!
    Сърдечно благодаря, Деа!
    Сърдечно благодаря, Пете!
    Сърдечно благодаря, Виле!
    Сърдечно благодаря, Иво!
    Сърдечно благодаря, Емо!
    Сърдечно благодаря, Дейна!
    Сърдечно благодаря, Доре!
    Сърдечно благодаря, Дани!
    Сърдечно благодаря, Мини!
  • Крилете укрепват, когато до тях има още едни силни криле!
    Много е хубаво, Злати! 💖
  • Лети, мила Злати!
    Прегръдка!
  • "Криле ли нямаш?! И какво?!
    Мечтите щом са полетели."❤️
  • Искам и аз... Радвам се да те видя, Злате.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...