Летиш ли? Аз обичам да вървя!
Отгледах те в очите на сокол.
Плячкова съм в хищния ти поглед
и жертвена... без глупав ореол.
Дадох ти криле. И даже полет.
Небетата са твоите потребности,
а аз съм вкоренена надълбоко.
Чужди са ти жалките ми земности.
Свободно ти е горе. На високото.
Ноктите ти късат... доживотно
oстатъци от страх. Те не кървят.
Териториите знаем си ги точно.
Летиш ли? Аз обичам да вървя!
Плячкова съм в хищния ти поглед
и жертвена... без глупав ореол.
Дадох ти криле. И даже полет.
Небетата са твоите потребности,
а аз съм вкоренена надълбоко.
Чужди са ти жалките ми земности.
Свободно ти е горе. На високото.
Ноктите ти късат... доживотно
oстатъци от страх. Те не кървят.
Териториите знаем си ги точно.
Летиш ли? Аз обичам да вървя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
