Отгледах те в очите на сокол.
Плячкова съм в хищния ти поглед
и жертвена... без глупав ореол.
Дадох ти криле. И даже полет.
Небетата са твоите потребности,
а аз съм вкоренена надълбоко.
Чужди са ти жалките ми земности.
Свободно ти е горе. На високото.
Ноктите ти късат... доживотно
oстатъци от страх. Те не кървят.
Териториите знаем си ги точно.
Летиш ли? Аз обичам да вървя!