Ти не си отиде, ти остана...
Цветя, които не увяхват
са следите ти...
Лети в мир!
...Моля ти се, събуди ме
и кажи, кажи че е лъжа...
Погали ни в съня,
и разкажи за красивото
и доброто както винаги...
Музиката спря да се върти,
светът ни също...
заслушахме се и сълзи
в тишината станахме
за дълъг, почти безкраен миг,
когато те видяхме как полетя...
И отнесе ни със себе си
връщайки ни, където сме...
Дъжда, небето, слънцето,
лъчите, природата ни заплака...,
но ти запя ни както винаги,
макар и от друго пространство...
и усмихна ни, усмихна всичко...
отново и отново, и отново...
И засвири сърцето ти
в нашето, където ще останеш
завинаги...и усмивката ти,
която ни научи, че чрез нея
само само се живее всеки миг...
и от днес за тебе пеем...,
за да не забравиш никога, че
където и да си, дали в този
или в онзи свят...
всички ние те обичаме...
и обещаваме, че за волята
и за живота ще живеем...
всеки миг и няма да ги губим
миговете, щом държейки ни
за ръце ти ги запазваш...
и ни водиш...и днес ние
ще се хванем за ръцете ти,
както преди, както сега...,
както винаги и ще отпразнуваме
залеза и изгрева, които
споделяме...
© Лили Вълчева Всички права запазени