Летни облаци
Памучно бели облаци
надскачат планината.
Те идват чак
от южното море...
Рисуват фигурите си те
горе, в синевата.
Там сякаш някой
нивата оре.
Заканват се да отмъстят
на пържещото лято...
И бързат във небето,
и растат...
Картината за мене е
от детството
позната.
След мъничко
светкавици ще загърмят!
Започнаха
цвета си да променят...
Почерняват!
И вятърът донесе
своя хлад...
Пълзят навсякъде,
гърмят,
небето притесняват!...
О, Господи,
дано не носят
град!...
© Христо Славов Всички права запазени