13.07.2007 г., 21:07 ч.

Лица 

  Поезия
494 0 6
                    Лица
 
 Едно лице пред хората показа.
 А другото го скри.
 С едното се смееше гласно.
 С другото хвърляше омраза.
 
 Едно лице обичаше силно.
 А другото от ненавист кипеше.
 С едното галеше нежно.
 С другото до болка гореше.
 
 Едно лице - симпатично, усмихнато леко.
 А другото - сковано от лед.
 С едното подаваше другарска ръка.
 С другото подло подлагаше крак.
 
 Едно лице от хората скри.
 Другото не можа - уви.
 С едното познат бе пред света.
 С другото - запомнен като човек без душа.

 13.07.2007

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези с двете лица....пази се от тях...
    Те не са хора!!!
    Поздрав за стиха!
  • Точно човек без душа е този с две лица! Браво Иване!!!
  • Да допълня - раздвояване на личността. Или поне на това, което е останало от нея.
    Поздрави, Ванка!!!
  • това състояние си има и медицинска диагноза
  • Истинско и замислящо!
    Поздрави, Иванов!
  • За съжаление, много хора се държат така. Социален елемент има в това стихотворение
Предложения
: ??:??