Jul 13, 2007, 9:07 PM

Лица

Poetry

613 0 6

Лица

Едно лице пред хората показа.
А другото го скри.
С едното се смееше гласно.
С другото хвърляше омраза.

Едно лице обичаше силно.
А другото от ненавист кипеше.
С едното галеше нежно.
С другото до болка гореше.

Едно лице - симпатично, усмихнато леко.
А другото - сковано от лед.
С едното подаваше другарска ръка.
С другото подло подлагаше крак.

Едно лице от хората скри.
Другото не можа - уви.
С едното познат бе пред света.
С другото - запомнен като човек без душа.

13.07.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тези с двете лица....пази се от тях...
Те не са хора!!!
Поздрав за стиха!

2007-07-14T22:59:55+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Точно човек без душа е този с две лица! Браво Иване!!!

2007-07-14T01:45:33+03:00
Романтик (Христо Костов)

Да допълня - раздвояване на личността. Или поне на това, което е останало от нея.
Поздрави, Ванка!!!

2007-07-14T00:54:28+03:00
изречена (Мая Попова)

това състояние си има и медицинска диагноза

2007-07-14T00:48:32+03:00
Aneta_kz (Анета)

Истинско и замислящо!
Поздрави, Иванов!

2007-07-13T22:21:27+03:00