Без нагласа, без грим или маска
и без страх от това - да сгреша,
в стар копнеж - неполучена ласка,
правя стриптийз на мойта душа.
След спектакъла свалям афиша.
Хонорара не съм го прибрал,
но плаката с размах ще подпиша,
както прави го стар театрал.
В съблекалнята - моята пазва -
с кърпа леко попивам сълзите.
Огледалото все туй показва -
на печалния клоун очите...
© Ботьо Петков Всички права запазени