Без нагласа, без грим или маска
и без страх от това - да сгреша,
в стар копнеж - неполучена ласка,
правя стриптийз на мойта душа.
След спектакъла свалям афиша.
Хонорара не съм го прибрал,
но плаката с размах ще подпиша,
както прави го стар театрал.
В съблекалнята - моята пазва -
с кърпа леко попивам сълзите.
Огледалото все туй показва -
на печалния клоун очите...
© Ботьо Петков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
