Лична драма... за двама!

Кой казва, че след кратка среща не боли.
Не са години заедно, но в очите й вали.
Дере се, сама отвътре стене, крещи нямо.
Сама остана в тоя ден, търсейки си рамо.

Момиче и "влюбено" момче, история позната.
Всичко е красиво, а после - грешка на съдбата.
Всички видяхме как я обичаш, целуваш, галиш.
Да беше казал, че боли, след като огъня запалиш.

Тогава силно бих креснала: "Стой далеч, красива,
че не искам черна мъка в гръдта ти да се свива."
А тя щеше да ме погледне с онази нейна искра,
а после да каже: "Мълчи, не съм му само игра."

Нищо, нали опитала е обич да вземе и да даде.
Нейната даваше бясно, а за себе си - трябва да краде.
Върви, ние сме до нея, но ще страдаш и ти така.
А на теб, измамнико проклет, кой ще подаде ръка?

Тя няма да забрави, забравя ли се лесно любовта?!
А ти, ако я забравиш, те заричам - да изстинеш в самота!

               Посветено на едно прекрасно момиче. :)