17.01.2017 г., 11:34

Лична изповед

978 3 2

Болен съм, мамо, от тежка болест,

лек още за нея няма.

Сърцето ми в бездна, във пропаст,

любовната болест ме хвана.

 

Ти знаеш ли, мамо, как се лекува

болестта на някой самотник,

сякаш сърцето с пари се купува,

тъй, за секунди, за стотни.

 

А чуваш ли, мамо, син ти говори

и не от скръбта само,

и от други любовни неволи

болен съм, мила ми мамо.

 

Добрев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...