17.01.2017 г., 11:34

Лична изповед

974 3 2

Болен съм, мамо, от тежка болест,

лек още за нея няма.

Сърцето ми в бездна, във пропаст,

любовната болест ме хвана.

 

Ти знаеш ли, мамо, как се лекува

болестта на някой самотник,

сякаш сърцето с пари се купува,

тъй, за секунди, за стотни.

 

А чуваш ли, мамо, син ти говори

и не от скръбта само,

и от други любовни неволи

болен съм, мила ми мамо.

 

Добрев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...