14.11.2009 г., 22:09 ч.

Лично... 

  Поезия » Любовна
632 0 10

Нека онзи копнеж по капчуците

тихо чука на моя прозорец...

И аромат на свещи

разлива се

с полъх на вятър...

Нека плахото тръгване

бурно пази следите ми.

(Ще е нужно след туй

и завръщане!)

И сълзи в очите да греят,

щом те зърна, щом кажеш

че тука си...

Във очакването да се явиш,

при мен,

да си не посредствен,

а само логичен –

като сън цветен, но... истински.

И съвсем, съвсем неприличен...

Нека мойте очи

по тебе изписват: Люби ме!

И трептят във наслада клепачите.

Нека топлият спомен от лятото

разгори в нас като клада.

Нека устните шепнат: Обичам те!

И цветята не вехнат във вазата...

(Зная как да ги опазя.)

Нека нежните тръпки се впиват

по-дълбоко във тялото.

... Като струни се опнат по вените,

в онзи миг, съпричастен на времето...

Онзи миг, равен на вечност!

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??