Лично...
Нека онзи копнеж по капчуците
тихо чука на моя прозорец...
И аромат на свещи
разлива се
с полъх на вятър...
Нека плахото тръгване
бурно пази следите ми.
(Ще е нужно след туй
и завръщане!)
И сълзи в очите да греят,
щом те зърна, щом кажеш
че тука си...
Във очакването да се явиш,
при мен,
да си не посредствен,
а само логичен –
като сън цветен, но... истински.
И съвсем, съвсем неприличен...
Нека мойте очи
по тебе изписват: Люби ме!
И трептят във наслада клепачите.
Нека топлият спомен от лятото
разгори в нас като клада.
Нека устните шепнат: Обичам те!
И цветята не вехнат във вазата...
(Зная как да ги опазя.)
Нека нежните тръпки се впиват
по-дълбоко във тялото.
... Като струни се опнат по вените,
в онзи миг, съпричастен на времето...
Онзи миг, равен на вечност!
© Нели All rights reserved.
