Лимонени устни
Омагьосана от чувства, потопени в метафори,
аз съм царят на голата гордост,
чакаща своята сватба без шафери,
стоя пред олтара оплетена в подлост.
Очакваща устни, които от мен
ще изсмучат и чест, и любов, и надежда,
без обувки, застинала на пода студен,
в разкъсана, бяла, чужда одежда.
Търся прозорци, та да видя кой ден
е орисал за мен таз орисия,
събуждам се плахо и ти си до мен,
впил устни в моята шия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
