Jun 24, 2008, 11:59 PM

Лимонени устни

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Омагьосана от чувства, потопени в метафори,
аз съм царят на голата гордост,
чакаща своята сватба без шафери,
стоя пред олтара оплетена в подлост.

Очакваща устни, които от мен
ще изсмучат и чест, и любов, и надежда,
без обувки, застинала на пода студен,
в разкъсана, бяла, чужда одежда.

Търся прозорци, та да видя кой ден
е орисал за мен таз орисия,
събуждам се плахо и ти си до мен,
впил устни в моята шия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Относно "цар" така прецених защото ми звучи по-внушително. Радвам се че ви харесва!
  • Много хубаво!
    Поздрави!
  • Хареса ми стихчето, Аделинче! Само че... не си ли "царица", а не "ЦАР на голата гордост"?
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...