Омагьосана от чувства, потопени в метафори,
аз съм царят на голата гордост,
чакаща своята сватба без шафери,
стоя пред олтара оплетена в подлост.
Очакваща устни, които от мен
ще изсмучат и чест, и любов, и надежда,
без обувки, застинала на пода студен,
в разкъсана, бяла, чужда одежда.
Търся прозорци, та да видя кой ден
е орисал за мен таз орисия,
събуждам се плахо и ти си до мен,
впил устни в моята шия.
© Зъ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
