Лимонов сок
Наистина не зная аз това
насън ли беше или пък наяве!
Изпекла бях пържолита в тава,
наточих вино за едно наздраве.
Очаквах да си дойде днес с букет
от смяната си моя благоверен.
В последно време беше той обзет
от неспокойство и от мисли черни.
Но исках да празнуваме, нали
денят на влюбените отреден е.
Комшийката добричка се смили
и ми отстъпи роклята модерна.
На ръст Славея беше като мен.
Бедата бе, че тя е с бюст огромен.
По-женствена поне на този ден
аз исках да съм. И със два лимона,
намушкани до чирозни гърди,
изпъчих гордо женската примамка.
Днес бюстът ми на пот да не смърди,
лимонов шейк ще бъде – хитра сламка!
Славейчето налитаха отвред
за пищните ѝ сладострастни форми.
Показа ми дори един сонет,
след който тя триъгълник оформи.
Но аз не исках жертви от войни,
единствено мъжа си да омаям.
И на фризьор отидох - да смени
цвета ми с по-шикозен най-накрая.
Докара го почти като розе
и букли той на кукла ми направи.
Когато щракна входното резе,
аз станах да посрещна моя Слави.
Не беше той, а някакъв техник
от Виваком със кабели през рамо.
– Щом влиза като в тях си - туй е трик
на печен обирджия! - рекох само
и сгащих го до входната врата,
със всичка сила аз гърди притиснах.
- Госпожо, престанете ... срамота! -
изрече той. Но два лимона плиснаха
със кисел сок очите срещу мен.
Човекът се развика и ме перна.
И точно в този миг на този ден
във вкъщи влезе моят благоверен.
Той с поглед от глава, та до пети
фиксира бързо рязката промяна.
- Кажи ми кой очаквала си ти,
докато аз се прибера от смяна?
Започнах да пелтеча с хрипкав глас
и "бюста" си протекъл да подпирам.
Изтръпнала след битката си аз,
почувствах, че дори ще колабирам.
"Крадецът" ни тогава се смили.
- Обърках, господине, май адреса.
Поръчки много, а и вън вали...
На оператор е звъняла Веса...
Оставила и ключа след това,
че днес с мъжа си щели да празнуват...
Тогава Слави кимна му с глава:
- Над нас живее, грешки съществуват!
Изниза се техникът, а пък аз
захлипах на гърдите на мъжа си.
От празника останал беше час,
но плановете сякаш аз в ума си
бях стъпкала и исках сал едно –
в леглото час по-скоро да дотичам.
И вкусното лимоново зърно
да дам на този, който аз обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
