ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XI. ЛИНГВИСТИЧНА АВТОЕПИТАФИЯ
…И любен живях в този свят,
и хулен до крайна премала…
Пчела бях сред делничен цвят
доброто в нектар насъбрала.
В живота на тънко въже
люлях се над “Без” и над “Със”.
Един Петър Карл Фаберже*,
слова инкрустирах и в къс
хартия дори…А угоден
не бях нивга, никому паж.
Въздигах езика ни роден
в лиричния свой Ермитаж**…
И знаех - по-мое ще бъде
небесното Царство отвъд.
В продажното “днес” съм осъден
с обидите дето кънтят!…
На праведни думи бях лоб,
разбиващ навеки зандана
на този развратен живот.
Кървях - незарастваща рана -
пронизан от гнета креслив.
И всичките хули преборих
на листа с едничък молив.
На праведник бях антипод, но
аз скверни слова не изричах…
И кротко дарих благородно
надежда на болно момиче!…
Далеч бях от вълк единак и
не виех с ръмжаща ненавист.
Поставен сред хищни двукраки
бях плячка за хора лукави…
В страната на дъхави рози
не смогнах да цъфна щастлив.
Стихът ми не е виртуозен,
на той и след мен ще е жив!
14.07.2023 г.
Владислав Недялков
Б.а. *Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е един от най-прочутите ювелири на всички времена.
** Ермитажът в Санкт Петербург (от френски: hermitage – „място за уединение“) е най-големият музей в Русия и един от най-големите, най-старите в света художествени и културно-исторически музеи.
© Владислав Недялков Всички права запазени