2.07.2020 г., 15:26 ч.

Липа 

  Поезия
5.0 / 2
517 0 0

Ще ви разкажа за една липа... 

Не, всъщност точно две са,

пред бяла къщичка - съдба! 

Аз - нея и мен тя хареса. 

 

Десети ден ми дават цвят,

от слънцето целунат нежно, 

с богат, наситен аромат

в друг свят за миг небрежно

 

пренася ме... Ще полетя!

В косите ми листа преплита

и с малки слънчеви цветя

ме вдига в полет към зенита.

 

А щом ме върне у дома

и зимата в уют притихне, 

отново златната липа

със своя чай ще ме усмихне. 

 

Прекланям ти се, Непознат! 

Ти, който посади липата, 

навярно бил си най-богат,

щом правиш днес и мен богата!

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...
  • Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...

Още произведения »